150 години от първия кабинет по физика и приносът на Иван Гюзелев
Лесните уроци за материята и движението, за силата и силата започват от Габрово.
С фотодокументална галерия, отдадена на първия образователен кабинет по физика, Националният музей на образованието отбелязва 150 години от неговото основаване в Габровската гимназия.
Историческият роман е разпрострат върху 24 цветни табла и наблюдава въвеждането на физиката като образователен предмет през 20-те години на XIX в. Специално място е отредено на истински материали от фонда на НМО: физични уреди; снимки; учебници; тетрадки на възпитаници от Радомир, Пловдив и Габрово, каталози и други
Показан е първият български учебник по физика „ Извод от физиката ” от 1849 година, формиран от Найден Геров. Авторът вкарва френската метрична система и основава първите физични понятия:,,Във физиката, както и във всяка друга просвета има да се употребляват някои особни речи. Ми нямахме тях на наш език, тъй като нямаме и сама науката. Някои от тези речи взех от руский язик, тъй като ми ся видя, че идат добре и на български, а доста измислих нови, що се касае за в този момент, докле ся потвърдът някои от всеобщо ползване ”. Учебникът е богато илюстриран, което го прави прегледен и понятен.
Изложбата подчертава и върху ролята на Иван Гюзелев – преподавател в Главното мъжко учебно заведение в Габрово и основател на първия кабинет по физика в българските земи през 1872 година Горещ последовател на опита, Гюзелев вкарва съвременен способ в преподаването и включва учениците в представянето на физични опити и демонстрации.
Посетителите могат да видят първото и второ издание на,,Ръководство към физиката ” на Иван Гюзелев от 1874 година и 1895 година. Учебникът вкарва първите закони и формули на езика на математиката и е избран като най-систематизиран и добър за времето си. По страниците му има голям брой изображения на уреди и апарати. За пръв път се появяват задания с приложени пояснения и решения. В първото издание е оповестен и лист на най-необходимите уреди – 30 на брой, за обзавеждане на образователния кабинет.
Изложбата демонстрира уреди и апарати от физичния кабинет и от метеорологичната станция, която е една от първите в страната, основана преди 135 години в двора на Държавната мъжка действителна гимназия в Габрово (днес Национална Априловска гимназия).
Една от движимите културни полезности в богатата музейна сбирка „ Училищни уреди и апарати “ е телеграфният уред, обвързван освен с учебния, само че и с обществено-политическия живот в Османската империя. След оповестяване на Априлското въстание в Габрово Иван Гюзелев и други учители от гимназията са хванати и откарани в Търновския затвор. Освен в подстрекаване към протест физикът е упрекнат, че е употребявал учебния телеграфен уред, с цел да улавя тайните разпоредби на турското държавно управление и да ги предава на четата на Цанко Дюстабанов.
Интерес съставляват Магдебургските полукълба, които показват силата на атмосферното налягане върху полусфери, сред които е основан вакуум. През 1654 година Ото декор Герике прави проява в град Магдебург. Германският откривател употребява две полукълба, допира ги и изтегля затворения сред тях въздух. За да ги раздели, трябвало да впрегне по осем коня от двете страни.
Друг забавен и през днешния ден апарат е Сферата на Херон. Апаратът показва силата на парата и е първообраз на реактивна парна турбина.
Във краткотрайната експозиция са показани и уреди от Метеорологичната станция – термометър, барометър, анемометър и други.
Посетителите на изложбата могат да видят и кино лентата „ Експериментът 1872 “, който включва опити и демонстрации с уреди от сбирката „ Училищни уреди и апарати “, Експериментите се правят от Теодосий Теодосиев, именуван Златния преподавател на България, поради многото високи оценки на неговите ученици.
Изложбата е разполагаем на посетителите до края на месец февруари 2022 г.
С фотодокументална галерия, отдадена на първия образователен кабинет по физика, Националният музей на образованието отбелязва 150 години от неговото основаване в Габровската гимназия.
Историческият роман е разпрострат върху 24 цветни табла и наблюдава въвеждането на физиката като образователен предмет през 20-те години на XIX в. Специално място е отредено на истински материали от фонда на НМО: физични уреди; снимки; учебници; тетрадки на възпитаници от Радомир, Пловдив и Габрово, каталози и други
Показан е първият български учебник по физика „ Извод от физиката ” от 1849 година, формиран от Найден Геров. Авторът вкарва френската метрична система и основава първите физични понятия:,,Във физиката, както и във всяка друга просвета има да се употребляват някои особни речи. Ми нямахме тях на наш език, тъй като нямаме и сама науката. Някои от тези речи взех от руский язик, тъй като ми ся видя, че идат добре и на български, а доста измислих нови, що се касае за в този момент, докле ся потвърдът някои от всеобщо ползване ”. Учебникът е богато илюстриран, което го прави прегледен и понятен.
Изложбата подчертава и върху ролята на Иван Гюзелев – преподавател в Главното мъжко учебно заведение в Габрово и основател на първия кабинет по физика в българските земи през 1872 година Горещ последовател на опита, Гюзелев вкарва съвременен способ в преподаването и включва учениците в представянето на физични опити и демонстрации.
Посетителите могат да видят първото и второ издание на,,Ръководство към физиката ” на Иван Гюзелев от 1874 година и 1895 година. Учебникът вкарва първите закони и формули на езика на математиката и е избран като най-систематизиран и добър за времето си. По страниците му има голям брой изображения на уреди и апарати. За пръв път се появяват задания с приложени пояснения и решения. В първото издание е оповестен и лист на най-необходимите уреди – 30 на брой, за обзавеждане на образователния кабинет.
Изложбата демонстрира уреди и апарати от физичния кабинет и от метеорологичната станция, която е една от първите в страната, основана преди 135 години в двора на Държавната мъжка действителна гимназия в Габрово (днес Национална Априловска гимназия).
Една от движимите културни полезности в богатата музейна сбирка „ Училищни уреди и апарати “ е телеграфният уред, обвързван освен с учебния, само че и с обществено-политическия живот в Османската империя. След оповестяване на Априлското въстание в Габрово Иван Гюзелев и други учители от гимназията са хванати и откарани в Търновския затвор. Освен в подстрекаване към протест физикът е упрекнат, че е употребявал учебния телеграфен уред, с цел да улавя тайните разпоредби на турското държавно управление и да ги предава на четата на Цанко Дюстабанов.
Интерес съставляват Магдебургските полукълба, които показват силата на атмосферното налягане върху полусфери, сред които е основан вакуум. През 1654 година Ото декор Герике прави проява в град Магдебург. Германският откривател употребява две полукълба, допира ги и изтегля затворения сред тях въздух. За да ги раздели, трябвало да впрегне по осем коня от двете страни.
Друг забавен и през днешния ден апарат е Сферата на Херон. Апаратът показва силата на парата и е първообраз на реактивна парна турбина.
Във краткотрайната експозиция са показани и уреди от Метеорологичната станция – термометър, барометър, анемометър и други.
Посетителите на изложбата могат да видят и кино лентата „ Експериментът 1872 “, който включва опити и демонстрации с уреди от сбирката „ Училищни уреди и апарати “, Експериментите се правят от Теодосий Теодосиев, именуван Златния преподавател на България, поради многото високи оценки на неговите ученици.
Изложбата е разполагаем на посетителите до края на месец февруари 2022 г.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ